-
Аглика Кънева
АНАЛИЗ НА ПОКАЗАТЕЛИТЕ ЗА РЕНТАБИЛНОСТ И НА ПОКАЗАТЕЛИТЕ ЗА ОЦЕНЯВАНЕ КАЧЕСТВОТО НА АКТИВИТЕ НА БАНКИТЕ В СТРАНИТЕ ‒ ЧЛЕНКИ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ ПРЕЗ ПЕРИОДА 2007 – 2017 Г.
Резюме:
Публикацията е посветена на възвръщаемостта на банките в страните ‒ членки на Европейския съюз ‒ печалба след данъчно облагане, възвръщаемост на собствения капитал и възвръщаемост на активите. Разгледано е и изменението на показатели за оценяване качеството на банковите активи като: дела на експозиции под наблюдение и необслужвани експозиции в кредити и аванси на банките, специфични провизии и обезценки по кредити в банките в Европейския съюз и еврозоната, които също както показателите за възвръщаемост силно се влияят от финансовата криза.
-
Уей Бин Жанг
ГЛОБАЛНИ ИЗМЕРЕНИЯ НА СОЦИАЛНИЯ СТАТУС, КАПИТАЛИСТИЧЕСКАТА НАГЛАСА И ИКОНОМИЧЕСКОТО РАЗВИТИЕ НА ДЪРЖАВИТЕ
Резюме:
Настоящата разработка изгражда хипотетичен модел на глобален икономически растеж с ендогенни фактори социален статус, предпочитания и натрупване на богатство. Разглежданата икономическа система е базирана на модела на Солоу, двусекторния модел на Узава и търговския модел на Оники-Узава. Използваният подход за измерване на социалния статус се основава на някои идеи в теорията за икономически растеж с ендогенен (присъщ) ръст и вчастност доразвива модел, който по-рано е предложен от Жанг (2016). Настоящото изследване разглежда относителния социален статус като функция на относителното богатство на домакинствата в държавата спрямо богатството на домакинствата в глобален мащаб. Времето, отделено за труд, и времето, отделено за развлечения, се разглеждат като ендогенни променливи. Към световната икономика се подхожда като към съвкупност от произволен брой национални икономики, всяка от които включва сектор на капиталовите блага и сектор на потребителските блага. Националните икономики се различават по своя социален статус, предпочитания, капиталистическа нагласа и производителност. Изграждаме модел за световна икономика с на брой държави и изразяваме нейната динамика с на брой диференциални уравнения. Симулираме промени в световна икономика, състояща се от 3 държави, и извършваме сравнителен динамичен анализ по отношение на конкретни параметри
-
Траян Йосифов
Конкурентни предимства при използване на биотехнолигични иновации
Резюме:
Икономическите дефицити в страната формират ниския жизнен стандарт и незадоволителното качество на инвестиционната среда. Състоянието на стопанските процеси са основна причина, българската икономика да заема убедителното последно място в Европейския съюз по брутен вътрешен продукт и водеща позиция сред страните с най-бързо намаляващо население в света. Ниската конкурентоспособност и равнище на иновативност на предприятията са в основата на липсата на по-сериозен икономически напредък. Тази констатация е валидна в пълна степен и за стопански сфери, за развитието на които са налице естествени почвено-климатични дадености, в основата на които са съвременните биотехнологични иновации. Водещата цел на настоящото изследване е да направи анализ на основните стопански направления на т.нар. „Науки за живота“ и на тази база да пред¬стави някои от водещите европейски постижения и партньорства за осигуряване на конкурентни предимства на предприятията от сферата на биотехнологиите.
-
Васил Цанов
ТЕРИТОРИАЛНИ РАЗЛИЧИЯ
В МАТЕРИАЛНИЯ ЖИЗНЕН СТАНДАРТ НА НАСЕЛЕНИЕТО В БЪЛГАРИЯ (2010–2017 Г.)
Резюме:
В статията се изследват териториалните различия на жизнения стандарт на равнище райони и области. Жизненият стандарт се дефинира и оценява от позициите на материалните условия на живот, които включват множество показатели, обединени в три тематични области: икономическо развитие, доходи и потребление, неравенство и бедност. За оценяването на различията се използват подходящи статистически индикатори, а за оценка на жизнения стандарт специфична методология, която позволява, териториалните единици да се ранжират според дистанцията спрямо най-добрата регионална оценка. Резултатите от емпиричното изследване на жизнения стандарт показват: (а) различията между районите слабо намаляват, а между областите се запазват; (б) в подредбата на районите и областите настъпват съществени промени; (в) териториалните различия в обобщените оценки по тематични области показват разнопосочни тенденции на развитие; (г) за голяма част от териториалните единици се наблюдава влошаване на жизненото равнище.
