-
Румен Георгиев, Милен Велушев
ИНОВАЦИОННАТА СТРАТЕГИЯ И КОНКУРЕНТНИТЕ ПОЗИЦИИ НА БЪЛГАРСКАТА ИКОНОМИКА
Резюме:
Днес повече отвсякога се налага, България да намери своето място в икономическата структура на Европейския съюз. Предвид желанието за интензифициране на икономическия растеж, Съюзът поставя пред членовете си задачата да открият онези предимства, които ще им позволят да се специализират в производството на стоки и услуги с висока добавена стойност. Тази специализация ще фокусира усилията на всяка страна за култивиране на собствените сравнителни предимства, а предпочитаният инструмент е парадигмата на иновациите. За да отговори на това предизвикателство, България създава „Иновационна стратегия за интелигентна специализация“ през 2014 г. Целта на това изследване е да изясни доколко тази Стратегия отразява реалните възможности на местната икономика да повиши добавената стойност посредством иновации в конкретни, посочени в горния документ, технологични области. Резултатите разкриват, че авторите на Иновационната стратегия не са следвали логиката на Европейската комисия и на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) за идентифициране на икономическите дейности, които имат реален потенциал като сравнителни предимства и ключови компетентности и, респективно, където може да се очаква най-бърз и устойчив прираст на добавена стойност чрез внедряване на иновации. Поради това и нейната роля в икономическата политика на страната е силно занижена.
-
Траян Йосифов
Конкурентни предимства при използване на биотехнолигични иновации
Резюме:
Икономическите дефицити в страната формират ниския жизнен стандарт и незадоволителното качество на инвестиционната среда. Състоянието на стопанските процеси са основна причина, българската икономика да заема убедителното последно място в Европейския съюз по брутен вътрешен продукт и водеща позиция сред страните с най-бързо намаляващо население в света. Ниската конкурентоспособност и равнище на иновативност на предприятията са в основата на липсата на по-сериозен икономически напредък. Тази констатация е валидна в пълна степен и за стопански сфери, за развитието на които са налице естествени почвено-климатични дадености, в основата на които са съвременните биотехнологични иновации. Водещата цел на настоящото изследване е да направи анализ на основните стопански направления на т.нар. „Науки за живота“ и на тази база да пред¬стави някои от водещите европейски постижения и партньорства за осигуряване на конкурентни предимства на предприятията от сферата на биотехнологиите.
-
Росица Чобанова
ТЕРИТОРИАЛНИ АСПЕКТИ
НА ИНОВАЦИОННОТО РАЗВИТИЕ: ГОЛЕМИТЕ ГРАДОВЕ
Резюме:
Студията дискутира териториалния аспект на развитието чрез обновяване, като го свързва с градовете, където общуването между хората и съответно възникването на проблеми и идеи за решаването име по-интензивно.
Целта на изследването е да се постигне по-добро разбиране за това, кое определя един град като иновативен и какви са проблемите при изграждане на град или област като иновативни. Във връзка с това най-напред се характеризират методологиите за дефиниране, групиране и класиране на иновативните градове и сродните териториални формирования. Представят се резултати от първите най-обхватни класации на иновативните градове в света, в Европа и в Китай. Втората част на студията е посветена на характеристиката на дебатите за Европейска концепция за развитие на метрополните области като центрове за иновации в рамките на Европейската стратегия за развитие до 2020 г. Предложени са идеи за иновативно развитие на територии в България. Направено е заключение, че иновативното развитие в териториален аспект е свързано с развитието на големи градове и метрополни области, което изисква регулярно наблюдение, оценка и аргументирани мерки за развитието им, като се отчитат добрите световни практики.
-
Радослав Цончев, Стоименка Тонова
ФИНАНСОВИТЕ ИНОВАЦИИ
И НОВАТА РЕГУЛАЦИЯ
Резюме:
Мнозинството специалисти споделят мнението, че една от основните причини за световната финансова криза от 2007-2009 г. е провалът в областта на регулацията както като законодателна рамка, така и като практика. За съжаление, традиционната финансова теория не успя адекватно да отчете сложността на модерните финансови пазари. Тя не разкри в дълбочина същността на финансовите иновации, допусна и в известен смисъл подкрепи дерегулацията и пазарната саморегулация, като по този начин позволи широко разпространение на иновациите. Това изследване е опит да се отговори на потребността от по-добро разбиране на финансовите иновации, да се назоват и анализират регулативните предизвикателства, породени от динамиката на пазарите и да се оценят направените до този момент стъпки. Не напразно регулативните реформи заеха централно място в следкризисния период. Техният прогрес през последните две-три години беше впечатляващ, но ние определено считаме, че предстои да се направи още много.
