ТЕХНИКИ ЗА ПРЕЦИЗИРАНЕ
НА СПЕКУЛАТИВНИТЕ РЕШЕНИЯ
НА ВАЛУТНИТЕ ПАЗАРИ
Реализацията на инструментариума на техническия анализ със силна практическа и сравнително слаба академична реализация в българската практика. Обект на настоящото изследване са основните техниките за количествен анализ, чрез които е възможно да се прогнозира изменението в котировките на конвертируемите валути. Във връзка с това основната цел ...
Реализацията на инструментариума на техническия анализ със силна практическа и сравнително слаба академична реализация в българската практика. Обект на настоящото изследване са основните техниките за количествен анализ, чрез които е възможно да се прогнозира изменението в котировките на конвертируемите валути. Във връзка с това основната цел настоящата разработка е да изследва изменението в пазарния тренд на валутния пазар, както и да разкрие възможностите на този способ за оптимизиране на спекулативните решения на пазарните играчи.
Постигането и се реализира посредством решаването на следните задачи: систематизиране и характеризиране на основните теоретични концепции, които са фундамент на съвременните аналитични техники; количествен анализ на пазарния тренд, чрез конструирани индикатори, включващи основните реквизити на цената.
МАРКЕТИНГОВО ПРОУЧВАНЕ НА ПАЗАРА
НА ОРГАНИЧНИ ПРОДУКТИ В БЪЛГАРИЯ
Органичните продукти се произвеждат в съответствие с определени стандарти за производство. През по-голямата част от човешката история, селското стопанство може да бъде окачествено като органично. След 20 век бяха произведени и предлагани нови и често неизпитани синтетични химикали, изтъквани като подобрения, въведени във всички хранителни ...
Органичните продукти се произвеждат в съответствие с определени стандарти за производство. През по-голямата част от човешката история, селското стопанство може да бъде окачествено като органично. След 20 век бяха произведени и предлагани нови и често неизпитани синтетични химикали, изтъквани като подобрения, въведени във всички хранителни продукти. Този по-нов стил на производство е наричан “конвенционален” и за разлика от органичното производство, продуктите се произвеждат много по-бързо и лесно. При органичното производство, използването на конвенционални небиологични пестициди, инсектициди и хербициди е абсолютно забранено.
В момента Европейският съюз, Съединените щати, Канада, Япония и много други страни изискват от производителите да получат специален сертификат, за да се разреши продажбата на хранителните продукти като “органични” в рамките на техните граници. Понастоящем 90% от органичната храна, произведена в България, се изнася за по-богатите европейски държави. Българските органични храни са основно плодове (ябълки, праскови, череши, ягоди, малини, сливи, грозде за производство на вино), ядки (орехи и бадеми), билки и подправки (копър, анасон, лавандула и много други), както и органични растителни масла, тютюн, зеленчуци. На пазара има агнешко и телешко органично месо, както и органичен конфитюр и мед. В добавка големи участъци диви земи се сертифицират като органични и в тях се събират диви плодове, билки, гъби. Счита се, че приблизително 60 % от суровите продукти идват от събиране в дивата природа. Органично розово масло, тютюн, вино, плодове са с огромен потенциал за страната, считат германските специалисти. Тази година министерството ще подкрепи органичното фермерство и производство на храни с €12,6 млн. Целта е да се засили местния пазар и да се завземе нов дял на европейския пазар.
АНАЛИЗ НА РАЗВИТИЕТО НА ТУРИСТИЧЕСКИТЕ КЛЪСТЕРИ
Развитието на процесите по формиране и функциониране на български клъстери е в първоначалната си фаза. Силно подкрепяни от държавата тези стопански формирования бързо увеличиха броя си. Същевременно излизат на преден план такива въпроси като: “Колко би трябвало да са реално работещите клъстери в икономиката ни?”, “В кои сектори следва да се ...
Развитието на процесите по формиране и функциониране на български клъстери е в първоначалната си фаза. Силно подкрепяни от държавата тези стопански формирования бързо увеличиха броя си. Същевременно излизат на преден план такива въпроси като: “Колко би трябвало да са реално работещите клъстери в икономиката ни?”, “В кои сектори следва да се упражнява въздействие в посока подкрепа на клъстерите?”, “Наистина ли гроздовете от предприятия са удачния модел за конкурентоспособна икономика?” и т.н. Отговорите на тези и други свързани с клъстерите въпроси тепърва предстои да се получават. Факт е, че в световната практика такива образувания са реализирали, реализират и вероятно ще дават много добри икономически и социални резултати, водещи включените в тях предприятия и районите, в които оперират, към стопански просперитет.
Настоящото проектно проучване е продължение на няколко предходни изследвания, касаещи клъстерите от една страна и туризма от друга. Той идва да посрещне научната “точка на пресичане” на два изследователски екипа – от катедра “Индустриален бизнес и предприемачество” и от “Търговски бизнес”. Натрупаните в резултат от реализацията на проекта данни индикират множество разнопосочни процеси в сферата на клъстерирането в най-атрактивния икономически сектор на България – туризма. Те обещават “интересни времена” както за лицата в клъстерите, така и за изготвящите политики спрямо тях.
