Алманах “Научни изследвания”

Още статии от този брой

• 

  ИНСТРУМЕНТИ ЗА ОЦЕНЯВАНЕТО НА РИСКА ПРИ ИЗБОРА НА ИНВЕСТИЦИИ – ТЕОРИЯ И ПРАКТИКА

  За основен обект на изследването се определя оценяването на риска при избора на инвестиции, а за негов предмет – емпиричното извеждане и оценка на коефициента beta в условията на българския капиталов пазар. Целта на изследването е да развие теоретични виждания относно оценяването на риска при избора на инвестиции и подложи на емпирично извеждане и ... За основен обект на изследването се определя оценяването на риска при избора на инвестиции, а за негов предмет – емпиричното извеждане и оценка на коефициента beta в условията на българския капиталов пазар. Целта на изследването е да развие теоретични виждания относно оценяването на риска при избора на инвестиции и подложи на емпирично извеждане и трендов анализ стойностите на коефициента beta за водещите български публични компании, включени в индекса SOFIX. С оглед на формулираните обект, предмет и цел изследването е структурирано в 4 основни части. В първата част са развити виждания относно съвременните цели и теоретични основи пред инвес¬ти¬ционното управление. Във втората част се акцентира върху възможностите за включване на риска в инвестиционния анализ. Третата част подлага на критична оценка методическата рамка за инвести¬ционна селекция. В четвъртата част е развито емпирично проучване на коефициента beta на дружествата от индекса SOFIX в периода 2007–2012 г., като са установени тенденции и е предложено корпоративно групиране съобразно капацитета за възстановяване на пазарната капитализация на предкризисните нива. Резултатите показват, че от водещите български дружества две имат коефициент beta (върху основата на месечни данни за периода IX’2007-IX’2012) над 1,25 или 13,3% от общия брой дружества в индекса; с коефициент beta в границите от 0,75 до 1,25 са седем дружества или 46,7 процента от индекса и с консервативни значения на коефициента от под 0,75 са шест дружества или 40% от индекса.

• 

  СИГНАЛНИ ПАРАМЕТРИ НА СКРИТАТА ИКОНОМИКА В БЪЛГАРИЯ

  Глобалната финансово-икономическа криза след началото на настоящия век предизвика възникването и разрушителното действие на редица катаклизми по отношение и на държавната финансова политика. Разривите в държавните бюджети, крайно неадекватният социален обществен статус и влошаването на основните макропоказатели, измерващи „пулса” на националната и ... Глобалната финансово-икономическа криза след началото на настоящия век предизвика възникването и разрушителното действие на редица катаклизми по отношение и на държавната финансова политика. Разривите в държавните бюджети, крайно неадекватният социален обществен статус и влошаването на основните макропоказатели, измерващи „пулса” на националната и световната икономика, за пореден път поставиха акцент върху измеренията на скритата икономика. Наличието на скрита икономика е индикативен сигнал за липсата на доверие в държавната финансова политика и неефективността на националната икономическа политика. Същевременно упражняването на скрити икономически практики влияе върху икономическия растеж, производителността, конкуренто-способността, икономическата и финансовата държавна политика. Във връзка с това основната цел на разработката е да се анализират измеренията на скритата икономика и свързаната с нея проблематика и да се изследва реалното й проявление в България, вкл. да се предложат опции за ограничаването му.

• 

  НЕОКЛАСИЧЕСКИ И ИНСТИТУЦИОНАЛЕН СИНТЕЗ НА ДОМАКИНСТВАТА

  Настоящата разработка фокусира вниманието върху изучаването на домакинствата като субект на икономически отношения от позициите на неокласическия и институционалния синтез. Домакинството се разглежда като първичен елемент на икономическата система, като обективно необходим и относително самостоятелен икономически субект. Неокласическият синтез ... Настоящата разработка фокусира вниманието върху изучаването на домакинствата като субект на икономически отношения от позициите на неокласическия и институционалния синтез. Домакинството се разглежда като първичен елемент на икономическата система, като обективно необходим и относително самостоятелен икономически субект. Неокласическият синтез акцентира вниманието си върху две основни характеристика на индивида и домакинството – суверенитет и рационализъм – и от тези позиции анализира поведението им в услови-ята на пазарно стопанство. Като реакция на недостатъците на неокласическата теория институционалният подход акцентира върху нормите, правилата и стереотипите на мислене, които управляват поведението на човека в реалния живот. Изследването на домакинствата като функционален социално-икономически субект изисква съчетаване на постановките на неокласическия и институционалния подход.