Година 2018, Брой том 25, част II
Дата на издаване28.5.2018 г.
Съдържание
-
Борислав Борисов, Красимира Славева, Пламен Петков, Евелина Парашкевова Великова
СИСТЕМИТЕ ЗА ФИНАНСОВО УПРАВЛЕНИЕ И КОНТРОЛ В БЪЛГАРСКИТЕ ОБЩИНИ – СЪСТОЯНИЕ И ПЕРСПЕКТИВИРезюме: Целта на настоящата студия е да представи резултатите от проведено емпирично проучване на практиката на българските общини по прилагане на системите за финансово управление и контрол (СФУК), както и да представи насоките за бъдещото... Целта на настоящата студия е да представи резултатите от проведено емпирично проучване на практиката на българските общини по прилагане на системите за финансово управление и контрол (СФУК), както и да представи насоките за бъдещото развитие и подобряване на вътрешния контрол и системите. Задачи¬те, които са изпълнени за постигането на дефинираната цел, най-общо са: 1. Изследване и анализ на функционирането и състоянието на СФУК в общините в България. 2. Оценка и обобщаване на резултатите от емпиричното проучване. 3. Представяне на някои възможности за автоматизиране на СФУК. 4. Извеждане на новите моменти в развитието на вътрешния контрол и на СФУК в България. Обект на изследване е СФУК в общините в България, а предмет – съществуващата практика по прилагането на СФУК в общините и ролята им за постигане на стратегическите и оперативните цели на общинските администрации. Основната изследователска теза е, че общинските администрации у нас имат неусвоен потенциал за подобряване на състоянието на СФУК, като това съществено ще подобри ефективността, ефикасността и целесъобразността на работните процеси в публичния сектор. Изводите, до които е достигнато, могат да послужат като отправна точка за подобряване на системите в публичния сектор. Използваните методи за проучване на практиката по прилагане на системите за финансово управление и контрол и документите, формиращи правната и методологична рамка, са: контент анализ на документи, сравнителен анализ, дедукция и индукция, различни методи за статистически анализ. -
Силвия Костова, Крум Крумов, Пенко Димитров, Юлиян Господинов, Любомир Терзиев, Ивана Димова
МЕХАНИЗМИ ЗА УПРАВЛЕНИЕ И КОНТРОЛ НА ПУБЛИЧНО-ЧАСТНИТЕ ПАРТНЬОРСТВАКлючови думи: публично-частни партньорства, регулиране и управление на публично-частните партньорства, публичен сектор, частен сектор, вътрешен контрол, външен одитРезюме: През последното десетилетие в редица страни все повече се разпространява моделът за публично-частните партньорства (ПЧП). Причината е, че няма достатъчно публични ресурси, с които да се модернизира инфраструктурата. В тази връзка от... През последното десетилетие в редица страни все повече се разпространява моделът за публично-частните партньорства (ПЧП). Причината е, че няма достатъчно публични ресурси, с които да се модернизира инфраструктурата. В тази връзка от съществено значение е привличането на частен капитал за реализиране на мащабни проекти и за предоставяне на публични услуги. Целта на студията е да се анализират съществуващите механизми за управление и контрол на публично-частните партньорства като инструмент за по-висока възвръщаемост на инвестициите и ефективното усвояване на паричните средства, постигането на по-добро финансово управление и подобряване развитието на икономиката в страната. Предметът на студията е фокусиран върху съществуващите механизми за тяхното управление и контрол. Защитава се тезата, че ПЧП не се прилагат в достатъчна степен в Р България като инструмент, чрез който да се осигури финансирането и поемането на рисковете от партньора в частния сектор за качествените публични услуги, като една от причините е липсата на адекватни механизми за управление и контрол. Задачите, които се поставят в изследването, са: анализ на правната рамка; изследване ролята на ПЧП в икономиката; анализ на механизмите за управление на национално и общинско ниво; извеждане на особеностите на вътрешния контрол при ПЧП; анализ на обхвата на вътрешния и външния контрол и одита при ПЧП. Въз основа на това са идентифицирани слабостите с оглед тяхното отстраняване в бъдеще, тъй като ПЧП подпомагат повишаване стандарта на живот в страната. -
Борислав Борисов, Маргарита Богданова, Евелина Парашкевова Великова
АДМИНИСТРАТИВЕН КАПАЦИТЕТ НА ИЗПЪЛНИТЕЛНАТА ВЛАСТКлючови думи: административен капацитет, добро управление, модернизация на администрацията, работни процесиРезюме: Целта на настоящото изследване е да се разгледат и критично да се анализират концепциите, системите и инструментите за изграждане на административен капацитет и постигане на добро управление, както и да се представят от-делни... Целта на настоящото изследване е да се разгледат и критично да се анализират концепциите, системите и инструментите за изграждане на административен капацитет и постигане на добро управление, както и да се представят от-делни аспекти на резултатите от емпирично проучване на капацитета на администрацията на изпълнителната власт в България. Задачите на изследването са: 1) очертаване на понятията, принципите и тенденциите в развитието на модернизацията на администрацията и на доброто управление като ключови цели при подобряване на административния капацитет; 2) дефиниране и критичен анализ на концепциите и моделите за административен капацитет; 3) оценка на един от аспектите на капацитета работните процеси в администрацията на изпълнителната власт в България. Изследователска теза: изясняването на терминологията, концепциите и моделите на функциониране на изпълнителната власт ще допринесе за разработване на адекватни инструменти за оценка и самооценка на капацитета на администрацията, което в дългосрочен план ще подпомогне подобряването на качеството на публичните услуги. В резултат на проучването са дефинирани и анализирани основните понятия и проблеми, свързани с концепциите, системите и инструментите за изграждане на административен капацитет и постигане на добро управление като база за разработване на методология за оценка на капацитета на администрацията на изпълнителната власт; изведени са ключови предизвикателства, свързани с работните процеси в администрацията, и са направени препоръки за преодоляването им. -
Марияна Божинова, Любомира Тодорова, Павлин Павлов, Василиса Вълкова
СЪСТОЯНИЕ, ПРОБЛЕМИ И ПЕРСПЕКТИВИ ПРЕД ПРЕДПРИЕМАЧЕСТВОТО В СФЕРАТА НА ТУРИЗМА В БЪЛГАРИЯРезюме: Предприемаческата активност намира поле за развитие във всички сфери и сектори на икономиката, като с особена важност е туристическият сектор. Предприемаческата активност в туризма се обуславя от наличието на подходящи условия за... Предприемаческата активност намира поле за развитие във всички сфери и сектори на икономиката, като с особена важност е туристическият сектор. Предприемаческата активност в туризма се обуславя от наличието на подходящи условия за развитие на туристическия бизнес. В този смисъл целта на научното изследване е, на основата на емпирично проучване на състоянието на предприемачеството в сферата на туризма в България да се очертаят съществуващите проблеми и възможните перспективи за развитие на предприемаческия туристически бизнес, допринасящи за утвърждаване на България като туристическа дестинация с множество природни и антропогенни дадености, подходящи за развитието на различни видове туризъм. Основната изследователска теза, която се до-казва, е, че повишаването на предприемаческата активност в сферата на туризма в България е от съществено значение за стабилизирането и устойчивото развитие на туристическия пазар, което предлага дългосрочни ползи за всички заинтересовани страни (предприемачите, държавата, туристите, местни общности). Чрез анкетен метод се изследват предприемачи – хотелиери, ресторантьори и туроператори, локализирани в общините Приморско, Велинград и В. Търново, които разполагат с разнородни туристически ресурси. Постигнати са всички задачи на изследването, а именно: откроени са особеностите на предприемачеството в сферата на туризма; разкрити са основните проблеми и перспективите пред предприемачите от туристическия сектор и е изведен профил на предприемача в туризма в разглежданите общини. -
Тихомир Личев, Кристина Георгиева
ДЕПОПУЛАЦИЯ В ЦЕНТРАЛНА СЕВЕРНА БЪЛГАРИЯ И ВЪЗМОЖНОСТИ ЗА РАЗВИТИЕ НА АЛТЕРНАТИВЕН ТУРИЗЪМРезюме: Процесът на депопулация през последните десетилетия в някои региони на нашата страна се превръща в особено сериозен проблем, а заедно с това и в предизвикателство за развитието на българското общество. В настоящото изследване... Процесът на депопулация през последните десетилетия в някои региони на нашата страна се превръща в особено сериозен проблем, а заедно с това и в предизвикателство за развитието на българското общество. В настоящото изследване вниманието се фокусира върху депопулацията в планинската и полупланинска част на Централна северна България и алтернативния туризъм като фактор за нейното ограничаване. Основната цел на настоящото изследване е да се проучи същността на депопулацията като социално явление с неговите негативни резултати за обществото и икономиката. Поставената цел се реализира посредством решаването на следните задачи: анализ на теоретичните изследвания в областта на депопулацията; хронологичен и сравнителен анализ на съвременното състоя¬ние на селищната мрежа и процеса на депопулация и изготвяне на демографска прогноза; индентифициране на възможности за ограничаване процеса на депопулация чрез формите на алтернативния туризъм. Основната теза е, че депопулацията като социално явление води до обезлюдяване на селища и цели територии, което следва да насочи към необходимостта от провеждане на конкретна и отговорна регионална политика. Открояват се проблеми като: нарушена полово-възрастова структура; отрицателен естествен прираст; миграционни нагласи; изолираност на малките селища; недобре изградена транспортна инфраструктура; добри предпоставки за развитие на алтернативен туризъм; различна степен на развитие на туристическия отрасъл в отделните общини и селища; малко програми за развитие на изследвания район. -
Пенка Горанова, Ева Цветанова
ПРОУЧВАНЕ РОЛЯТА НА ВИНЕНИЯ ТУРИЗЪМ ЗА УСТОЙЧИВОТО РАЗВИТИЕ НА РАЙОНИТЕ ЗА ПРОИЗВОДСТВО НА РЕГИОНАЛНО ВИНО В БЪЛГАРИЯ (ДУНАВСКИ И ТРАКИЙСКИ)Резюме: Основната цел на студията е да проучи ролята на винения туризъм за устойчивото регионално развитие на Северния (Дунавски) и Южния (Тракийски) лозаро-винарски райони. Задачите са свързани с: изучаване на нагласите на местния бизнес,... Основната цел на студията е да проучи ролята на винения туризъм за устойчивото регионално развитие на Северния (Дунавски) и Южния (Тракийски) лозаро-винарски райони. Задачите са свързани с: изучаване на нагласите на местния бизнес, предлагащ винен туризъм, спрямо политиките и инструментите за неговото развитие, конкурентния му потенциал и значение за устойчивото регионално развитие; анализиране на продукта винен туризъм, съобразно очертаните регионални специфики на изучаваните райони; дефиниране на конкретни препоръки и мерки, за утвърждаване ролята на винения туризъм като силно конкурентоспособен продукт, привличащ платежоспособни клиенти, с признат социален и културен статус, и носещ висока добавена стойност за местните общности и регионалното развитие. Тезата е, че виненият туризъм, като бързо развиващ се отрасъл в съвременната икономика, може значително да допринесе за устойчивото регионално развитие чрез повишаване разпознаваемостта и утвърждаването на регионални продуктови брандове, да повиши предприемаческия, инвестиционния и туристическия интерес към дадена дестинация и промотира нейния позитивен имидж на международния и вътрешния пазар. В студията са систематизирани резултатите от количествения анализ на нагласите на винопроизводителите спрямо политиката за развитие на винения туризъм у нас. За решаване на разкритите от проучването проблеми са изведени конкретни препоръки и мерки, които да подпомогнат устойчивото развитие на изучаваните лозаро-винарски райони. -
Пепа Стойкова, Емилиян Тананеев, Жельо Желев
СЪВРЕМЕННИ АСПЕКТИ НА ДАНЪЧНИТЕ ПРОЦЕСИ И КОНТРОЛРезюме: В разработката се изследват основните процедури в данъчния контролен процес: регистрация, деклариране, установяване, събиране, обезпечаване и обжалване. Проучени са разпоредбите на материалните и процесуалните данъчно-осигурителни... В разработката се изследват основните процедури в данъчния контролен процес: регистрация, деклариране, установяване, събиране, обезпечаване и обжалване. Проучени са разпоредбите на материалните и процесуалните данъчно-осигурителни нормативни актове. Изследвани са теоретичните постановки и практическите проблеми на данъчните служители (органи по приходите и публични изпълнители) и на данъчнозадължените физически и юридически лица. Поставени са два основни акцента – теоретичен и практически. Първият е ангажиран с въпросите за същността и спецификата на процедурите в данъчния контрол. Предлагат се варианти за тяхното развитие и усъвършенстване, съобразно конкретните условия за прилагане. Вторият е насочен към практическата приложимост на основните данъчни процедури и установяване евентуалните затруднения в изпълнението им от участниците в данъчния контролен процес. На базата на проведено анкетно проучване се правят анализи и дават заключения за усъвършенстване на процесуалния данъчен контрол. Изследването е насочено към идентифициране на проблеми в съдържанието и изпълнението на данъчните процедури. Това позволява да бъдат набелязани мерки за въздействие, които да доведат до по-голяма яснота, директност, бързина, точност, професионална адекватност и компетентност при участието на активния и пасивния данъчен субект. Качествената комуникация между данъчните служи¬тели (органи по приходите и публичните изпълнители) и данъчнозадължените физически и юридически лица може да доведе до икономия на времеви, материален и финансов ресурс. -
Анастасия Марчева, Ядвига Чибурене, Зоя Иванова, Таня Тодорова
МЛАДЕЖТА, УНИВЕРСИТЕТИТЕ И БИЗНЕСЪТ – КЛЮЧОВИ ПАРТНЬОРИ В ПОСТИГАНЕ НА ГЛОБАЛНИТЕ ЦЕЛИ ЗА УСТОЙЧИВОТО РАЗВИТИЕРезюме: Устойчивото развитие е гаранция срещу предизвикателствата в съвременния свят. Идеята не е нова, тя еволюира и е представена в началото на 21-и век от Цели на хилядолетието до 2015 г. и Цели за устойчиво развитие 2030 (ООН 2015 г.;... Устойчивото развитие е гаранция срещу предизвикателствата в съвременния свят. Идеята не е нова, тя еволюира и е представена в началото на 21-и век от Цели на хилядолетието до 2015 г. и Цели за устойчиво развитие 2030 (ООН 2015 г.; 17 цели; 169 подцели; 193 държави). Програмата до 2030 г. (Agenda 2030) е първото споразумение, което предвижда всеобщи действия и засяга вътрешната политика на всички държави. На световни форуми през 2016 г. се декларира, че Глобалните цели за устойчиво развитие не са разпознати от всички заинтересовани страни. Дефинираните цели за устойчиво развитие и свързаните с тях под¬цели балансират три измерения екологично, социално и икономическо в области като: бедност, неравенство, продоволствена сигурност, здраве, устойчиво потребление и производство, икономически растеж, заетост, инфраструктура, природоползване, климат, равенство между половете, мирни и приобщаващи общества. В реализиране на Глобалните цели за устойчиво развитие до 2030 г. особена роля се пада на образованието (Цел 4). Университетите се превръщат в мощни центрове, осигуряващи знания, умения и компетентност на младежта, като отговорни лидери в бъдещето. Образователните и научните центрове се превръщат в инкубатор на „знание“, необходимо за създаване на иновации, които да реализира бизнесът. В отговор на социалните, икономически, екологични и управленски предизвикателства пред обществото изследователският екип се насочи към ключовите партньорства в триадата „Младеж – Университети – Бизнес“ като инструмент в реализацията на Глобалните цели за устойчиво развитие. -
Емил Николов, Явор Станев
ДОКЛАДВАНЕ НА КОРПОРАТИВНАТА СОЦИАЛНА ОТГОВОРНОСТJEL: М14Ключови думи: корпоративна социална отговорност, докладване на корпоративната социална отговорност, социален докладРезюме: Целта на настоящата студия е да представи резултатите от научно изследване, посветено на докладването на корпоративната социална отговорност. Обект на проучването са българските бизнес организации, а негов предмет – теоретичните... Целта на настоящата студия е да представи резултатите от научно изследване, посветено на докладването на корпоративната социална отговорност. Обект на проучването са българските бизнес организации, а негов предмет – теоретичните аспекти на докладването на корпоративната социална отговорност и степента, в която българските предприятия използват възможностите на утвърдените структури за докладване на Глобалния договор на ООН и Глобалната инициатива за докладване. Реализирането на изследователската цел е свързано с осъществяването на следните задачи: проучване и анализ на съществуващите теоретични постановки и практически измерения на докладването на корпоративната социална отговорност и социалните доклади; проучване и анализ на Комюникетата за напредъка на Глобалния договор и Напътствията за докладва-не на Глобалната инициатива за докладване; анализ и оценка на степента, в която българските предприятия интегрират в своите управленски системи докладването на корпоративната социална отговорност чрез използване на утвърдени в глобален план структури. Основната научноизследователска теза, която се защитава, е, че много малък дял от българските предприятия докладват своята корпоративна социална отговорност чрез използване на Комюникетата за напредъка на Глобалния договор на ООН и Напътствията за докладване на Глобалната инициатива за докладване. Резултатите от проведеното емпирично проучване потвърждават възприетата теза и идентифицират наличието на съществени проблеми по отношение на докладването на корпоративната социална отговорност от българските бизнес организации. -
Милен Митков, Милен Атанасов
ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА ПРЕД ЗАСТРАХОВАТЕЛНИТЕ ПОСРЕДНИЦИ В УСЛОВИЯТА НА НОВИ РЕГУЛАЦИИJEL: G22Ключови думи: застраховане, застрахователен брокер, застрахователен агент, застрахователен пазар, премиен приход.Резюме: В настоящото изследване са представени резултатите от проведено през 2017 година проучване на застрахователните посредници в България, осъществено съгласно проект №4-2017 г. към Института за научни изследвания. Основната цел на... В настоящото изследване са представени резултатите от проведено през 2017 година проучване на застрахователните посредници в България, осъществено съгласно проект №4-2017 г. към Института за научни изследвания. Основната цел на изследването е да се очертаят състоянието и възможностите за усъвършенстване на дейността на застрахователните посредници в съответствие с регулациите на Европейския съюз. Застъпената теза е, че застрахователните посредници са определящ фактор за развитието на застрахователните дружества. Доказването на поставената теза е постигнато посредством решаването на следните по-важни задачи: - посочване на необходимостта и значението на застрахователните пос-редници; - систематизирани и анализирани са данни, показващи състоянието на посредническата дейност в България за периода 20072016 г.; - откроени са условията за регистрация и заличаване на застрахователния брокер. Установи се, че застрахователните брокери в България имат важно значе¬ние при формиране на премийния приход. Темпът на прираст на застрахователния пазар изостава от темпа на прираст на застрахователните брокери. Темпът на прираст на застрахователните агенти изостава от темпа на прираст на застрахова¬телните брокери. Темпът на прираст на застрахователните агенти физически лица изостава от темпа на прираст на застрахователните агенти физически лица. Тем¬път на прираст на премийния приход, реализиран от застрахователните брокери в раздел общо застраховане, изостава от темпа на прираст на премийния приход, реализиран от застрахователните брокери в раздел животозастраховане.